Прошарени дни

И днес, слънцето небето прошари,
но се скри, заедно с моята обич, от вятър изгонени.
Там, до залеза, топло е, може би пари,
а при мен е студено, сред ледени спомени.

До утре! До изгрева все ще намеря,
топлината, от вятъра безследно изгубена.
И слънце ще има, и без да треперя,
друга в моята обич ще е влюбена.

Прошарват се дните ми, сиви са вече,
с повече мъдрост, споделени лъчи.
А студът, нека да мръзне далече,
да ме стоплят могат само любими очи.

Явор Перфанов
19.05.2020 г.
Г. Оряховица