stenli499 (Станислава)
291 2626
12.03.2018 г., 11:00 ч.

Прошепнато през март 

  Поезия » Любовна
758 2 6

Очите му бяха тъмни

и сякаш през мен преминаха —

от тайната, с нас осъмнала,

до тайното мое минало.

 

Ръцете му бяха дръзки,

пребориха всичко пролетно —

от късните снежни пръски

до ранния блян за полет.

 

От думите му протекоха

клепачите и капчуците.

И помня, че му се врекох,

защото на мен се случи.

 

Със спомен бразди живота ми

гласът му в лета омайни.

Без срещи. Дотук. Защото

не може да пази тайна...

 

 

---

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Очите му бяха тъмни
    и сякаш през мен преминаха"...
    😢🤗
    Прекрасни редове...
    Благодаря
  • Благодарности! Успешна седмица!
  • Поздравления, красиво е!
  • Прочетох с удоволствие,Станислава!
  • Изключително силно, синтезирано като чувства, а побрало в себе си туптежа на едно влюбено сърце! И аз мисля като Райна, че си уникална, Стаси!
  • Уникална поезия! От - До!!!
Предложения
: ??:??