Прошепнато през март
Очите му бяха тъмни
и сякаш през мен преминаха —
от тайната, с нас осъмнала,
до тайното мое минало.
Ръцете му бяха дръзки,
пребориха всичко пролетно —
от късните снежни пръски
до ранния блян за полет.
От думите му протекоха
клепачите и капчуците.
И помня, че му се врекох,
защото на мен се случи.
Със спомен бразди живота ми
гласът му в лета омайни.
Без срещи. Дотук. Защото
не може да пази тайна...
---
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
