Mar 12, 2018, 11:00 AM

Прошепнато през март 

  Poetry » Love
736 2 6

Очите му бяха тъмни

и сякаш през мен преминаха —

от тайната, с нас осъмнала,

до тайното мое минало.

 

Ръцете му бяха дръзки,

пребориха всичко пролетно —

от късните снежни пръски

до ранния блян за полет.

 

От думите му протекоха

клепачите и капчуците.

И помня, че му се врекох,

защото на мен се случи.

 

Със спомен бразди живота ми

гласът му в лета омайни.

Без срещи. Дотук. Защото

не може да пази тайна...

 

 

---

© Станислава All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Очите му бяха тъмни
    и сякаш през мен преминаха"...
    😢🤗
    Прекрасни редове...
    Благодаря
  • Благодарности! Успешна седмица!
  • Поздравления, красиво е!
  • Прочетох с удоволствие,Станислава!
  • Изключително силно, синтезирано като чувства, а побрало в себе си туптежа на едно влюбено сърце! И аз мисля като Райна, че си уникална, Стаси!
  • Уникална поезия! От - До!!!
Random works
: ??:??