Очите му бяха тъмни
и сякаш през мен преминаха —
от тайната, с нас осъмнала,
до тайното мое минало.
Ръцете му бяха дръзки,
пребориха всичко пролетно —
от късните снежни пръски
до ранния блян за полет.
От думите му протекоха
клепачите и капчуците.
И помня, че му се врекох,
защото на мен се случи.
Със спомен бразди живота ми
гласът му в лета омайни.
Без срещи. Дотук. Защото
не може да пази тайна...
---
© Станислава All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
