Очите му бяха тъмни
и сякаш през мен преминаха —
от тайната, с нас осъмнала,
до тайното мое минало.
Ръцете му бяха дръзки,
пребориха всичко пролетно —
от късните снежни пръски
до ранния блян за полет.
От думите му протекоха
клепачите и капчуците.
И помня, че му се врекох,
защото на мен се случи.
Със спомен бразди живота ми
гласът му в лета омайни.
Без срещи. Дотук. Защото
не може да пази тайна...
---
© Станислава All rights reserved.
и сякаш през мен преминаха"...
😢🤗
Прекрасни редове...
Благодаря