18.02.2018 г., 19:40

Прошка

1.1K 8 7

 

Умееш ли, човеко, да прощаваш,
ако някой към теб е прегрешил?
Дали самият прошка заслужаваш
ако друг някой ти си наранил? 

 

Измиват ли се със едно „Прости” 
от болката натрупана следите
и може ли едно „Прощавам ти” 
покоят да ни върне във душите?

 

Никой не иска друг да наранява,
ала в живота свой всеки греши.
Дали обаче всеки осъзнава
колко божествено е да прости? 

 

И как онази струпана омраза 
и болката, таена със години,
изчезват в миг, сгрешилият щом каже
с наведена глава едно „Прости ми!”

 

Две думи, промълвени от душата 
и искрен пламък в молещи очи...
Освободиш ли него от вината 
и твоята душа ще полети!

 

Ще излекуваш своят яд човешки,
от мъката си - ще се изцериш.
Недей вини покаял се от грешки!
И ти, човеко, утре ще сгрешиш!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...