Ще бъда най-грозния в очите ти... 

На всеки друг ще си готова захар да предложиш, а всичката горчилка ще заслужа аз...

Последното обаждане при нужда ще е точно къмто мен - човекът, дръзнал да се меси във мечтите ти...

Защото синонима на мираж е нас.

Нима не мога да съм онзи, ‘дето ще ти укротява демоните?

Дали взаимно е, когато подарявала усмивките си ти на други?

Съмнявала ли си се някога, насреща че ще съм, когато с болка ти завършват дните, 

или ще правя равносметка за заслуги?!

Животът е една голяма въртележка!

За нещо днес си ме обидила, за друго утре аз пък може да те нараня...

На никому съдбата да е сам не е написана - това е вечната болежка...

Но живи щом сме, то никога не ще е късно да се извиня...

Когато скараме се, млъкна и не изпитвам нужда да говоря...

Не значи, че те мразя, че съм те предал...

Какво печеля в омразата си с теб да споря,

щом сълзите са ти в очите, значи аз съм се поддал...

Да видиш лошо, грозно, и непоправимо във човека...

Това е нещо, което случва се от раз!

Но давай повече възможност, шанс във теб да се роди Човека,

и онова огромно аз да се превърне в нас.