Прошка
Син от майка прошка моли,
ничком своя глас стаил.
Колко мъка и неволи,
мамо, аз съм приютил!
Колко дни и колко нощи
сън не хващах, буден бях!
Твойте сълзи, мамо нощем
до сърцето си таях.
Аз сега богат съм вече,
имам злáто и парѝ!
Нямам твоето елече,
да ме пази в зимни дни!
Мамо, аз се върнах пременéн!
С нов костюм, на ранина!
Ти си там! Под камък леден!
Мамо, мамо! Ти ми обеща!
Да ме чакаш! Да си жива!
Дрехи нови да ми изплетеш!
Да ми кажеш дядовата нива,
да ми думаш:"Снаха, да доведеш!"
Син от майка иска рóба,
прошка вечна, свята!
Майка люби го до гроба
и до края на земята!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
