Mar 13, 2021, 7:34 PM  

Прошка

  Poetry » Other
663 1 2

Син от майка прошка моли,

ничком своя глас стаил.

Колко мъка и неволи,

мамо, аз съм приютил!

 

Колко дни и колко нощи

сън не хващах, буден бях!

Твойте сълзи, мамо нощем

до сърцето си таях.

 

Аз сега богат съм вече,

имам злáто и парѝ!

Нямам твоето елече,

да ме пази в зимни дни!

 

Мамо, аз се върнах пременéн!

С нов костюм, на ранина!

Ти си там! Под камък леден!

Мамо, мамо! Ти ми обеща!

 

Да ме чакаш! Да си жива!

Дрехи нови да ми изплетеш!

Да ми кажеш дядовата нива,

да ми думаш:"Снаха, да доведеш!"

 

Син от майка иска рóба,

прошка вечна, свята!

Майка люби го до гроба

и до края на земята!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...