14.03.2021 г., 20:54

Прошка

808 5 2

Простете тихите окови
На покорените ни висоти
несподелените любови
и споделените некрасоти.

 

Простете ревността и мрака,
на сбъднатите тази нощ мечти
и този дето още чака,
и търси смелостта да си прости.

 

Простете мъката голяма
От скъсания недописан стих.
Как искам да е жива мама
И да ми каже тихо,
Аз простих.

Простете тихите окови
И споделените некрасоти,
несподелените любови
на покорените ни висоти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко сила има в една прошка...
    Един живот събрал в душата си песента на отминали години!
    Поздравления, Бисер!
  • Прекрасно е! Поздравления!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...