5.02.2010 г., 10:06

Прошка

870 0 0

Простих си за всичките грешки,
простих си и на тебе прощавам.
Да грешиш, казват, било е човешко...
До кога от грешки ще страдам?
Човеци сме всички и равни били сме,
но всеки другия погубва.
Първо сме заедно - после сами сме,
единия мрази, а друг го залюбва.
Молим за прошка и за подкрепа,
но няма от кой да получим.
Всички полагаме своята клетва
и се надяваме, че така ще сполучим.
Но няма спасение за тези, които
носят злобата в сърцето.
Няма спасение, няма, защото
не се връща нищо отнето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...