прошка
Аз ти простих...
че може би не умееш
да обичаш и даваш,
да чувстваш как те обичам.
Аз ти простих, че някога
ме остави сама
под дъжда...
(наистина валеше, не го измислям).
Простих ти, че си такъв,
простих за влаковете
и за цветовете...
Простих ти, че си до мен,
че ме обичаш...
по свой странен начин,
който навярно аз не разбирам.
Прости ми и ти...
за всичко, за което се сетиш.
Прости ми за вчера,
за утре,
но най- вече за днес.
Прости ми за всяко "обичам те",
за всяка нежност,
случайно оплела душата ми.
Някога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Франческа Салиери Всички права запазени
