Аз ти простих...
че може би не умееш
да обичаш и даваш,
да чувстваш как те обичам.
Аз ти простих, че някога
ме остави сама
под дъжда...
(наистина валеше, не го измислям).
Простих ти, че си такъв,
простих за влаковете
и за цветовете...
Простих ти, че си до мен,
че ме обичаш...
по свой странен начин,
който навярно аз не разбирам.

Прости ми и ти...
за всичко, за което се сетиш.
Прости ми за вчера,
за утре,
но най- вече за днес.
Прости ми за всяко "обичам те",
за всяка нежност,
случайно оплела душата ми.

Някога.