reinbow (Биляна Битолска)
556 1412
11.06.2015 г., 20:13 ч.

Прошка (акростих) 

  Поезия » Друга
436 0 5

Някога, когато имах име

Един човек веднъж ме заговори.

Миг чудих се дали да го подмина

Е... с любопитството не може да се спори.

Минутка (казах му) и после ще си тръгна!

От устните му разцъфтя усмивка -

Любовта сама при теб не ще се върне...

Или я забрави, или пусни я близко!

Защо измъчваш себе си и него,

А после плачеш скрита в тъмнината...

Прогледнал е, а ти ще му дадеш ли

Ръка протегната (най ценния подарък)...?

Огледах се. Светът бе по-различен.

Широката усмивка на човека

Като магия бе. Благодарих и се затичах.

Аз пак съм тук и нека бъдем... Нека!

© Биляна Битолска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Плами, благодаря за милите думи
  • Това е не само много сполучлив акростих,
    а и един силен и докосващ стих!
    Поздрави!
  • Катя, Вики, обичам предизвикателствата на този вид писане и се радвам, че ви е харесало Благодаря
  • Чудесно, Биляна! Малко са успешните опити за акростих, попадали в полезрението ми. При теб се е получил.
  • Биляна,поздравления за хубавия акростих!
Предложения
: ??:??