Прошка (акростих)
Някога, когато имах име
Един човек веднъж ме заговори.
Миг чудих се дали да го подмина
Е... с любопитството не може да се спори.
Минутка (казах му) и после ще си тръгна!
От устните му разцъфтя усмивка -
Любовта сама при теб не ще се върне...
Или я забрави, или пусни я близко!
Защо измъчваш себе си и него,
А после плачеш скрита в тъмнината...
Прогледнал е, а ти ще му дадеш ли
Ръка протегната (най ценния подарък)...?
Огледах се. Светът бе по-различен.
Широката усмивка на човека
Като магия бе. Благодарих и се затичах.
Аз пак съм тук и нека бъдем... Нека!
© Биляна Битолска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Плами, благодаря за милите думи
-
Това е не само много сполучлив акростих,
а и един силен и докосващ стих!
Поздрави! -
Катя, Вики, обичам предизвикателствата на този вид писане и се радвам, че ви е харесалоБлагодаря
-
Чудесно, Биляна! Малко са успешните опити за акростих, попадали в полезрението ми. При теб се е получил.
-
Биляна,поздравления за хубавия акростих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
