Jun 11, 2015, 8:13 PM

Прошка (акростих)

  Poetry » Other
568 0 5

Някога, когато имах име

Един човек веднъж ме заговори.

Миг чудих се дали да го подмина

Е... с любопитството не може да се спори.

Минутка (казах му) и после ще си тръгна!

От устните му разцъфтя усмивка -

Любовта сама при теб не ще се върне...

Или я забрави, или пусни я близко!

Защо измъчваш себе си и него,

А после плачеш скрита в тъмнината...

Прогледнал е, а ти ще му дадеш ли

Ръка протегната (най ценния подарък)...?

Огледах се. Светът бе по-различен.

Широката усмивка на човека

Като магия бе. Благодарих и се затичах.

Аз пак съм тук и нека бъдем... Нека!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биляна Битолска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Плами, благодаря за милите думи
  • Това е не само много сполучлив акростих,
    а и един силен и докосващ стих!
    Поздрави!
  • Катя, Вики, обичам предизвикателствата на този вид писане и се радвам, че ви е харесало Благодаря
  • Чудесно, Биляна! Малко са успешните опити за акростих, попадали в полезрението ми. При теб се е получил.
  • Биляна,поздравления за хубавия акростих!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...