Прощален огън
В камината огънят тлее
със пламък догарящ, смутен,
в безсилие пурпурно съска
и чезне в жарта укротен...
Тревожният огън дълбае
жаравата с ален език,
безброй печерички разтваря,
Но всички се срутват за миг...
Блуждае прощалния огън -
зове го на смърт пепелта,
прозорците спят запотени,
просветват в цвета на кръвта.
Просветват, но тебе те няма,
не тичаш към мен запален.
Жаравата съска зловещо,
погребала пламък засмян...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Всички права запазени
