Прощална дума
ПРОЩАЛНА ДУМА
Заспали капките във облаците сгушени,
уплашени от гръм прегръщат черни друми,
а сънищата чезнат... в тропота заслушани
на бягаща от есенния вятър жълта шума.
И свита в клоните, изцежда бавно лятото -
първата слана без свян целува пъпките...
И зъзнат враните... изграчили по някого,
след който давят се във сиви локви стъпките.
А сякаш плаче Той по страници откъснати,
посочени в студа с една прощална дума,
и заслушан в пулса на сърцето си навъсено,
подгонва с есенния вятър жълта шума...
19.11.07.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
