Dec 4, 2007, 2:56 PM

Прощална дума

  Poetry » Love
1.1K 0 27
 

                   ПРОЩАЛНА ДУМА

 

Заспали капките във облаците сгушени,

уплашени от гръм прегръщат черни друми,

а сънищата чезнат... в тропота заслушани

на бягаща от есенния вятър жълта шума.

 

И свита в клоните, изцежда бавно лятото -

първата слана без свян целува пъпките...

И зъзнат враните... изграчили по някого,

след който давят се във сиви локви стъпките.

 

А сякаш плаче Той по страници откъснати,

посочени в студа с една прощална  дума,

и заслушан в пулса на сърцето си навъсено,

подгонва с есенния вятър жълта шума...

 

19.11.07.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...