Dec 4, 2007, 2:56 PM

Прощална дума

  Poetry » Love
1.1K 0 27
 

                   ПРОЩАЛНА ДУМА

 

Заспали капките във облаците сгушени,

уплашени от гръм прегръщат черни друми,

а сънищата чезнат... в тропота заслушани

на бягаща от есенния вятър жълта шума.

 

И свита в клоните, изцежда бавно лятото -

първата слана без свян целува пъпките...

И зъзнат враните... изграчили по някого,

след който давят се във сиви локви стъпките.

 

А сякаш плаче Той по страници откъснати,

посочени в студа с една прощална  дума,

и заслушан в пулса на сърцето си навъсено,

подгонва с есенния вятър жълта шума...

 

19.11.07.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...