Прощално
Целувков еликсир отпивам
от устните ти - сочно шардоне,
ръцете ти по голата ми шия -
красят ме, сякаш живо колие...
Днес за последно ме даряваш
с мъжкото си влюбено дихание,
но шепнешком ме уверяваш,
че дори от разстояние
ще бъдеш в нощ безлунна
мой красиво сбъднат сън
и на китарата петструнна
във любовно-песенния звън.
А денем ще те преоткривам
като цветна утринна роса
и на върбата листопадна
в най-невинната сълза...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Славова Всички права запазени
