24.11.2004 г., 10:11

Прощално сбогом

2K 0 0
Прощално сбогом

Прощално сбогом,
вратата се затваря.
Обръщаш се, вървиш,
вперил поглед в тъмнината
със свито от любов сърце.

Прощално сбогом,
вратата се затваря
и кинжал пронизва моето сърце,
а сълзите пак изгарят
невинното детско лице.

Прощално сбогом,
вратата се затваря
и с нея се затваря и един живот,
живот за двама горди хора,
живот за двама с една сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мерт Птах Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...