Прощавай,
не съм лош човек, просто сбърках много пъти
и много надежди погребах,
и който не ме познава каква съм, нека ме съди,
аз човешката злоба изтребих.
И не помня от днес нито хорските спорове,
и не моля за вяра и почест,
и не ми е от вчера да стискам честта си в ръце
и да гълтам солената горест.
Прощавай,
не съм лоша, просто хиляда пъти греших
и е лошо, че днес ще повторя,
но не ме разбирай, аз сама се разкрих, обвиних,
и от теб състрадание не моля.
И не търся подкрепа, и не търся сърце
то за мен да тупти и живее,
аз достатъчно цапам свойте ръце
и да тръпна за други не смея.
Прощавай,
аз тръгвам, не мога така, аз сама съм във всичко,
не страдам,
и не ме разбирай, аз не искам това,
и достатъчно сама се излагам.
И от утре ще събера всички лоши неща
и ще тръгна сама пак в мъглата,
ще се скрия от теб, за да не те заразя,
ще съм просто една непозната...
Прощавай,
по–добре ми е кротко така,
да не пазя и друг от бедите,
че не чувствам страх отдавна за своята душа,
ала за теб как треперя не питай!!!
© Ирина Всички права запазени