3.05.2013 г., 20:23

Прощавай

1K 0 5

Прощавай,

не съм лош човек, просто сбърках много пъти

и много надежди погребах,

и който не ме познава каква съм, нека ме съди,

аз човешката злоба изтребих.

И не помня от днес нито хорските спорове,

и не моля за вяра и почест,

и не ми е от вчера да стискам честта си в ръце

и да гълтам солената горест.

Прощавай,

не съм лоша, просто хиляда пъти греших

и е лошо, че днес ще повторя,

но не ме разбирай, аз сама се разкрих, обвиних,

и от теб състрадание не моля.

И не търся подкрепа, и не търся сърце

то за мен да тупти и живее,

аз достатъчно цапам свойте ръце

и да тръпна за други не смея.

Прощавай,

аз тръгвам, не мога така, аз сама съм във всичко,

не страдам,

и не ме разбирай, аз не искам това,

и достатъчно сама се излагам.

И от утре ще събера всички лоши неща

и ще тръгна сама пак в мъглата,

ще се скрия от теб, за да не те заразя,

ще съм просто една непозната...

Прощавай,

по–добре ми е кротко така,

да не пазя и друг от бедите,

че не чувствам страх отдавна за своята душа,

ала за теб как треперя не питай!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, тази твоя душа, която е за всичко ...колко мъка ...! А защо трябва да си сама?
  • много харесвамммм
  • Благодаря, че ме посетихте! Наистина имам много какво да кажа, но съм от скоро тук и още се окопитвам Чувствам като в семейство сред всички вас, уютно ми е и безкрайно приятно!
  • Едно истинско стихотворение.... или една доста изстрадала душа?!
  • Пиши, момиче!! Явно има какво да ни кажеш...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...