May 3, 2013, 8:23 PM

Прощавай

  Poetry » Other
1K 0 5

Прощавай,

не съм лош човек, просто сбърках много пъти

и много надежди погребах,

и който не ме познава каква съм, нека ме съди,

аз човешката злоба изтребих.

И не помня от днес нито хорските спорове,

и не моля за вяра и почест,

и не ми е от вчера да стискам честта си в ръце

и да гълтам солената горест.

Прощавай,

не съм лоша, просто хиляда пъти греших

и е лошо, че днес ще повторя,

но не ме разбирай, аз сама се разкрих, обвиних,

и от теб състрадание не моля.

И не търся подкрепа, и не търся сърце

то за мен да тупти и живее,

аз достатъчно цапам свойте ръце

и да тръпна за други не смея.

Прощавай,

аз тръгвам, не мога така, аз сама съм във всичко,

не страдам,

и не ме разбирай, аз не искам това,

и достатъчно сама се излагам.

И от утре ще събера всички лоши неща

и ще тръгна сама пак в мъглата,

ще се скрия от теб, за да не те заразя,

ще съм просто една непозната...

Прощавай,

по–добре ми е кротко така,

да не пазя и друг от бедите,

че не чувствам страх отдавна за своята душа,

ала за теб как треперя не питай!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех, тази твоя душа, която е за всичко ...колко мъка ...! А защо трябва да си сама?
  • много харесвамммм
  • Благодаря, че ме посетихте! Наистина имам много какво да кажа, но съм от скоро тук и още се окопитвам Чувствам като в семейство сред всички вас, уютно ми е и безкрайно приятно!
  • Едно истинско стихотворение.... или една доста изстрадала душа?!
  • Пиши, момиче!! Явно има какво да ни кажеш...

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...