18.08.2012 г., 10:04 ч.

Прощавам 

  Поезия » Любовна
725 0 7

С всяка част от себе си прощавам - 

с душата си, в която той твори...

на онзи мъж, запалил сто пожара,

оставил в мене всичко да гори.

За всичките ръждиви остриета...

сама си ги изваждах от гърба.

За впитите във гърлото въжета,

с които над земята ме държа.

За погледа, потънал в съжаление,

за устните, препили със сълзи.

За дните ми, преминали в безвремие,

поставили на пътя ми стени.

И нека той прости за мойте грешки.

И нека да отрича всеки ден,

че в мъжкото сърце било е тежко

и чувствал се е някога сломен.

Детинската ми обич да забрави

и лудото, прескачащо сърце!

Във мен детето може да се справи.

Време е и то да порасте...

© Ина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??