Прощавам
С всяка част от себе си прощавам -
с душата си, в която той твори...
на онзи мъж, запалил сто пожара,
оставил в мене всичко да гори.
За всичките ръждиви остриета...
сама си ги изваждах от гърба.
За впитите във гърлото въжета,
с които над земята ме държа.
За погледа, потънал в съжаление,
за устните, препили със сълзи.
За дните ми, преминали в безвремие,
поставили на пътя ми стени.
И нека той прости за мойте грешки.
И нека да отрича всеки ден,
че в мъжкото сърце било е тежко
и чувствал се е някога сломен.
Детинската ми обич да забрави
и лудото, прескачащо сърце!
Във мен детето може да се справи.
Време е и то да порасте...
© Ина All rights reserved.
