Прощавам ти греха, Иисусе!
Прости Ти също мойте грехове!
Животът ми е люшкане и трусове.
Разтресен съм от няколко поне.
Защо се мусиш? Че открих греха ти?
Че опетнен е Твоят идеал?
Безгрешността Божествена е мъртва,
аз живия Ти грях съм разпознал.
На всички по земята ще го кажа,
дано и други да те опростят.
Пожертвал Си се за доброто наше,
ала добре са тия, що крадат.
Не биваше да благославяш пътя,
по който днес нечестните вървят.
Безгрешният живот излиза скъпо,
а грешните с минути се множат.
За тия ли качил Си се на кръста
и трънния венец си изтърпял?
Въпросът от мълчание се пръска,
сълзите ни превръщат го във кал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени