Прощавам ти греха, Иисусе!
Прости Ти също мойте грехове!
Животът ми е люшкане и трусове.
Разтресен съм от няколко поне.
Защо се мусиш? Че открих греха ти?
Че опетнен е Твоят идеал?
Безгрешността Божествена е мъртва,
аз живия Ти грях съм разпознал.
На всички по земята ще го кажа,
дано и други да те опростят.
Пожертвал Си се за доброто наше,
ала добре са тия, що крадат.
Не биваше да благославяш пътя,
по който днес нечестните вървят.
Безгрешният живот излиза скъпо,
а грешните с минути се множат.
За тия ли качил Си се на кръста
и трънния венец си изтърпял?
Въпросът от мълчание се пръска,
сълзите ни превръщат го във кал.
© Валентин Йорданов All rights reserved.