Вълната ще прости на камъка,
че спира лудия й бяг.
И пътят ще прости на ямата,
че пречка е за друмник пак.
И птичка ще прости на облака,
че слънцето без жал закрива.
Луната ще прости на утрото,
че праща я да си поспива…
И жито ще прости на сърпа,
че тъй го с осторожност жъне.
Колата ще прости на буцата,
кога по пътя я препъне.
Гората ще прости на есен,
че взема й без свян листата.
Ще ни прости и за боклуците,
затрупана докрай Земята.
Човекът само не прощава
на птичка, пеперуда, цвят.
С безкрайна алчност изтощава
дарения от Господ свят!
08.01.2023 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени