Прошка (по София Хоуп)
Светът ни учи да се извиняваме
на другите за нашите вини
Само дето някак си пропускаме
сами на себе си да си простим
Дължиш си извинение недадено
за всичките моменти през които
Преглъщал си и наранявал себе си
за да не нараниш неволно другия
Дължиш си извинение когато
за да не предадеш отново някой друг
ти си предавал грозно само себе си
и си таил емоцията в теб
И за онези пъти във които
ти се е искало да плачеш ти
потискайки това си се усмихвал
когато в теб са бликали сълзи
И вместо да говориш си преглъщал
ти думи неизказани и тежки
Оставал си, желаейки да избягаш
и строго си осъждал само себе си
Прости и извини се сам на себе си
за всичките терзания, тегоби
Покоят свой ти съхранявай свидно
и да си щастлив си позволи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Георгиева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
