Oct 17, 2025, 1:35 PM

Прошка (по София Хоуп)

144 0 1

Светът ни учи да се извиняваме

на другите за нашите вини

Само дето някак си пропускаме

сами на себе си да си простим

 

Дължиш си извинение недадено

за всичките моменти през които

Преглъщал си и наранявал себе си

за да не нараниш неволно другия

 

Дължиш си извинение когато 

за да не предадеш отново някой друг

ти си предавал грозно само себе си

и си таил емоцията в теб

 

И за онези пъти във които

ти се е искало да плачеш ти

потискайки това си се усмихвал

когато в теб са бликали сълзи

 

И вместо да говориш си преглъщал

ти думи неизказани и тежки

Оставал си, желаейки да избягаш

и строго си осъждал само себе си

 

Прости и извини се сам на себе си

за всичките терзания, тегоби

Покоят свой ти съхранявай свидно

 и да си щастлив си позволи

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Георгиева All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

  • Човек идвайки на земята ,една от целите му е, да бъде себе си..Но бидейки такъв,трябва да се приеме такъв какъвто е..и да се заобича...В този смисъл стихът ти е добър,защото Човек по -често трябва да си дава прошка и да се щади.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...