Простете ми, мадам!
Простете ми, мадам!
За тази дързост.
Че провокирах вашия талант.
Аз кой съм?
Някой си...
Незнаен.
Не съм поет, ни даже музикант.
Простете ми, мадам!
За дързоста ми.
Но Бог обича смелите, нали!
След толкоз пъти
с огън ме зареждаш,
веднъж във вас и моят огън да гори.
Простете ми, мадам!
На колене съм. И смирено моля.
Едничка нощ, единичък ден,
едно кафе дори.
За миналото няма да говорим.
А бъдещето...
Виждам го в очите.
Блестящите с особени искри.
В отговор на стиха на vesi-lina (Веска Алексиева)
„ТАЯ НОЩ... НЯМА ДА СЕ ЛЮБИМ, СЪР” (продължение)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
