Прости, че те докоснах.
Прости, че от устните ти жадно пих.
Като отрова се промъкнах
и във вените ти нокти впих.
Загубих представа къде съм, коя съм.
Зарих се в мечтата за полет и вяра
и тъй неусетно аз вкусих тъгата.
Връщам ти всичко накуп пропиляно.
Дано си оставил пътека
и спомен за мен под дъгата.
© Таня Кирилова Всички права запазени