Прости, че пак те обичам!
ПРОСТИ, ЧЕ ПАК ТЕ ОБИЧАМ!
Не е нужно да доказваш
любовта си, не е нужно да я
обясняваш, просто трябва
ДА ОБИЧАШ!
/Дон Мигел Анхел Руис/
Денят без теб е безкрайно самотен,
нощта е дълга, тъмна, студена!
Бродя бездомен, смутен и сиротен,
търся душа в мрака вглъбена!
Вървя и оглеждам самотните хора,
в лицата се взирам и търся очите,
в които намерих твойта опора,
на които за дълго изгубих следите!
Намирам и губя и теб те изгубих...,
за всичко загубих представа.
Как в теб безумно се влюбих,
да ми простиш - за тебе остава.
Прости, че се влюбих безумно,
че с теб не го споделих!
Не знам дали бе неразумно,
или просто не се осмелих?!
Може би нямахме време
за среща едничка дори,
или нямаше кой да приеме
сърцето, което гори?!
Нищо не съм ти доказвал,
дори не съм обяснявал,
с очи любовта съм изказвал,
с очи в нощта съм изгрявал!
АЗ ПРОСТО ОБИЧАХ!
ДВЕ НОЩИ ГОРЯХ... И ОБИЧАХ!
Боли много, когато те няма,
Боли силно, когато мълчиш
бъди с мен... и със себе си пряма,
сънувай ме, даже когато не спиш.
Ще продължавам дълго да скитам,
ще търся очите мечтани,
в мисли при теб ще долитам,
дори да пазиш своите тайни!
САМОТЕН ГОРЯ И ПАК ТЕ ОБИЧАМ...
ПРОСТИ, ЧЕ ПАК ТЕ ОБИЧАМ!
28.07.2015 г. Велин Иванов Гюргаков
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
