Прости, че пак те обичам!
ПРОСТИ, ЧЕ ПАК ТЕ ОБИЧАМ!
Не е нужно да доказваш
любовта си, не е нужно да я
обясняваш, просто трябва
ДА ОБИЧАШ!
/Дон Мигел Анхел Руис/
Денят без теб е безкрайно самотен,
нощта е дълга, тъмна, студена!
Бродя бездомен, смутен и сиротен,
търся душа в мрака вглъбена!
Вървя и оглеждам самотните хора,
в лицата се взирам и търся очите,
в които намерих твойта опора,
на които за дълго изгубих следите!
Намирам и губя и теб те изгубих...,
за всичко загубих представа.
Как в теб безумно се влюбих,
да ми простиш - за тебе остава.
Прости, че се влюбих безумно,
че с теб не го споделих!
Не знам дали бе неразумно,
или просто не се осмелих?!
Може би нямахме време
за среща едничка дори,
или нямаше кой да приеме
сърцето, което гори?!
Нищо не съм ти доказвал,
дори не съм обяснявал,
с очи любовта съм изказвал,
с очи в нощта съм изгрявал!
АЗ ПРОСТО ОБИЧАХ!
ДВЕ НОЩИ ГОРЯХ... И ОБИЧАХ!
Боли много, когато те няма,
Боли силно, когато мълчиш
бъди с мен... и със себе си пряма,
сънувай ме, даже когато не спиш.
Ще продължавам дълго да скитам,
ще търся очите мечтани,
в мисли при теб ще долитам,
дори да пазиш своите тайни!
САМОТЕН ГОРЯ И ПАК ТЕ ОБИЧАМ...
ПРОСТИ, ЧЕ ПАК ТЕ ОБИЧАМ!
28.07.2015 г. Велин Иванов Гюргаков
© Велин All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти Наталия! Поне беше така... Сега не знам дали бих се осмелил да напиша посвещение на когото и да било под заглавието...
-
Така е Йоана, не е грях и никога няма да бъде! Благодаря ти и на теб за всичко! И наистина, винаги съм искрен и в поезията, и в любовта, и в мислите си, и в мечтите си.
-
Да обичаш не е грях Бъди себе си, бъди искрен в поезията си, това я прави красива.
-
Знам, знам! Вече писах за това. Но понякога губя вяра и губя надежда. Но ти ми ги връщаш. Благодаря ти!
-
Разбирам те! Разбирам те прекрасно! Не очаквай да получиш тази възможност, извоювай си я. Понякога това значи повече от думите, които искаш да изкрещиш...
-
Не става въпрос за това Електра. И разбира се, не си ме засегнала никак!
Вложил съм чувства, които искам да кажа, да крещя, не да пиша за тях!!!
Това ми е тъпото! Само че, не получавам тази възможност да ги изкрещя! Разбираш ли ме?!?!?! Пак бих го написал 100, не 1000 пъти, но преди това бих искал да го кажа, независимо дали ще бъде споделено, независимо дали ще се откликне на това!!! Сега вече мисля, че ме разбираш. Това ми е тъпото! Затова се чувствам тъпо! Извинявай, че съм толкова емоционален! -
Не разбирам, защо се чувстваш тъпо? Стихотворението е много хубаво, много истинско... В него си вложил много чувства...Аз просто се замислих над нещата, за които си писал, защото съм изпадала в подобна ситуация, а отстрани се вижда най-добре... Направих си равносметка...Надявам се, че с коментара си не съм те засегнала, най-малко съм искала това.
-
Написах нещо и го изтрих. Нещо като отговор на твоя коментар Електра. Ох, супер тъпо се чувствам, че го публикувах този стих! Може да съм открит човек, но ще пускам вече само абстрактни неща.
Да, благодаря на всички ви, но този път сгреших! Благодаря и на теб Електра! -
И най-лошият развой на нещата е за предпочитане пред мълчанието и страхът от отхвърляне. Този страх парализира. Мисля си, че ако любовта е онази любов - истинската, тя няма как да остане неизказана. Когато нещо остане неизречено, недовършено, ние винаги се връщаме назад към него. Трудно ни е да обърнем нова страница и дори не подозираме какви разкошни книги ни чакат!
Аз съм сигурна, че тя знае..., думите понякога са излишни...
Поздравявам те! Изисква се смелост да разголиш така душата си пред всички нас! -
Благодаря ти! Да, понякога да. Важно е човек да може да обича и да не го е страх да обича.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
