Прости ми
Прости ми, че внезапно те събудих,
но нямам сили вече да мълча,
сърцето ми от болка се пропука,
в гърдите зее дупка от душа.
Очите ми пресъхнаха в пустиня,
изчезна блясъка им в луд пожар,
сега живея като в зла магия,
животът ми превърна се в кошмар.
Не зная как да срещам дните
и нощите, и всичко в този свят,
не мога да забравя ни очите,
нито лъжите ти, в които изгорях.
Да... Очите ти са моите палачи.
От погледите ти изгарях като свещ.
с лъжите си живота ми ограби,
а днес оставяш ме като ненужна вещ.
Сега сама съм, а така ми се говори,
но с тебе няма как да споделя.
За мен сърцето си ти не отвори,
разделя ни безкрайна тишина...
Прости! Аз май те отегчавам...
Не се сърди, след миг ще си вървя.
Неканена дойдох, а нежелана ще си ида
и вече няма да прекрача твоя праг.
Ще си отида, но не ще забравя
лъжите, със които ме уби!
Прости ми! Но сърцето не прощава,
а споменът остава да боли!
Това е едно стихотворение от зората на творческия ми път, вдъхновено от "Приказка" на големия Дамян Дамянов. Ако беше сред живите вчера той щеше на навърши 80 години. По този повод реших да го споделя с вас. Надявам се да Ви хареса :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биляна Битолска Всички права запазени
