Прости ми
Не знам доколко ме обичаш,
дали си искрен ти към мен.
Но боли ме като тичаш след всички...
ден след ден!
Не помисли ли за мен горката,
че в къщи аз седя и чакам
телефонен звън да чуя.
Но, уви! Едва ли ще се сетиш ти за мен.
Не мога вечно да прощавам!
И аз съм като всички хора,
и аз нуждая се от ласка,
от нежна дума, от любов.
Затуй прости ми, но не мога
да разделям любовта ти
с тези тъй безлични същества за мен!
ПРОСТИ МИ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Ламбова Всички права запазени
