Jul 25, 2008, 9:34 AM

Прости ми 

  Poetry » Love
731 0 1
Не знам доколко ме обичаш,
дали си искрен ти към мен.
Но боли ме като тичаш след всички...
ден след ден!
Не помисли ли за мен горката,
че в къщи аз седя и чакам
телефонен звън да чуя.
Но, уви! Едва ли ще се сетиш ти за мен.
Не мога вечно да прощавам!
И аз съм като всички хора,
и аз нуждая се от ласка,
от нежна дума, от любов. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Ламбова All rights reserved.

Random works
: ??:??