Не знам доколко ме обичаш,
дали си искрен ти към мен.
Но боли ме като тичаш след всички...
ден след ден!
Не помисли ли за мен горката,
че в къщи аз седя и чакам
телефонен звън да чуя.
Но, уви! Едва ли ще се сетиш ти за мен.
Не мога вечно да прощавам!
И аз съм като всички хора,
и аз нуждая се от ласка,
от нежна дума, от любов.
Затуй прости ми, но не мога
да разделям любовта ти
с тези тъй безлични същества за мен!
ПРОСТИ МИ!
© Мария Ламбова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
