Не знам доколко ме обичаш,
дали си искрен ти към мен.
Но боли ме като тичаш след всички...
ден след ден!
Не помисли ли за мен горката,
че в къщи аз седя и чакам
телефонен звън да чуя.
Но, уви! Едва ли ще се сетиш ти за мен.
Не мога вечно да прощавам!
И аз съм като всички хора,
и аз нуждая се от ласка,
от нежна дума, от любов. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up