Аз зная, че така те нараних...
Да можех само, щях да се накажа!
А вместо да ти звънна,
пиша стих
и още меря чувствата по важност.
Прости ми невъзможното
“Здравей”
и срещите, които съм пропуснала.
Не се обаждай никога! Недей,
дори да бъда жаждата по устните.
Дори да легна в твоите крака,
да плача за прегръдки, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация