Аз зная, че така те нараних...
Да можех само, щях да се накажа!
А вместо да ти звънна,
пиша стих
и още меря чувствата по важност.
Прости ми невъзможното
“Здравей”
и срещите, които съм пропуснала.
Не се обаждай никога! Недей,
дори да бъда жаждата по устните.
Дори да легна в твоите крака,
да плача за прегръдки, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up