Дори да бъда
Аз зная, че така те нараних...
Да можех само, щях да се накажа!
А вместо да ти звънна,
пиша стих
и още меря чувствата по важност.
Прости ми невъзможното
“Здравей”
и срещите, които съм пропуснала.
Не се обаждай никога! Недей,
дори да бъда жаждата по устните.
Дори да легна в твоите крака,
да плача за прегръдки,
да те искам,
сълзите ми дори да са река,
ти някак я преплувай и разплискай.
Дори в съня ти аз да вляза с взлом,
да викам, да се моля и да стена,
недей отново да ми ставаш дом,
защото нося болката със мене.
© Деница Гарелова All rights reserved.
