Прости ми
Прости ми, че нахълтах в твоя свят,
прости ми, че обичам те безумно,
че без тебе да живея ме е страх,
че желая те до болка неразумно.
Знам, че в твоя свят за мене място няма,
непредвидена дойдох и закъсняла,
ще идвам и ще си отивам като гост,
отзовал се на любезната ти покана.
Да ме обичаш, да те обичам ни е забранено,
но напук съдбата ни събра
и от любов едно приятелство родено,
ще пребъде и остави от нас следа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Симеонова Всички права запазени
