Прости ми, че нахълтах в твоя свят,
прости ми, че обичам те безумно,
че без тебе да живея ме е страх,
че желая те до болка неразумно.
Знам, че в твоя свят за мене място няма,
непредвидена дойдох и закъсняла,
ще идвам и ще си отивам като гост,
отзовал се на любезната ти покана.
Да ме обичаш, да те обичам ни е забранено,
но напук съдбата ни събра
и от любов едно приятелство родено,
ще пребъде и остави от нас следа.
© Симона Симеонова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
