Прости ми, че те нарисувах
и заключих те във чекмедже.
Прости ми, че не се научих
да те отричам мъничко поне.
Прости ти болката, която
така и не причиних.
Прости ми сълзите, когато
в тебе, мене си открих.
Прости ми, че не мога да те мразя,
затова, че съм сега сама.
Прости ми, че не мога да откажа
да раздавам любовта.
Прости и грешките, които
никога не ти простих.
Прости ми, че не бях насреща.
Прости ми, че не те открих.
© Петя Данаилова Всички права запазени
Стихотворението ти ми хареса.