Patrizzia (Надежда Ангелова)
2108 18338
11.08.2021 г., 16:42 ч.  

Прости ми, Боже, опита невещ 

  Поезия » Философска
722 6 9

Дали ще стихне тази клада в мен,
която без остатък ме изгаря?
Аз прашен пилигрим съм – ден, след ден,
душата си принасям, на олтара

 

и тя топи се, като бяла свещ –
сред мрака безпросветен заискрила,
прости ми, Боже, опита невещ,
да въплътя в словата, дух и сила!

 

С нозе безсилни газих в сняг и кал,
светличето опазих, от ветрѝща.
Каквото имам, Ти си ми го дал –
каквото нямам, то не струва нищо.

 

Душата си до дъно разорах,
достигнах бели камъни и рани,
та тялото ми стане ли на прах,
духът Ти жив, в словата да остане.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силно! Благодаря за удоволствието!!!
  • Благодаря, Дени!
  • Наденце. Страхотно е.
  • Благодаря ви, момичета!
  • Всеки е пилигрим по пътя на своя живот, но за всеки свещеното място което търси е различно! Поздрави, Наде!
  • Великолепие... Браво, Наде! Възхищавам се на перото ти. Истина е, че каквото нямаш, то не струва нищо.
  • Благодаря ви, момичета! Е, Ивайло, буквалист си и това е. За мен поезията е начин да преживея поредния ден - изпълнен с толкова много - болка, красота, щастие, скудоумие, мъдрост... Такава съм, реагирам, това е. Както казва един мъдър господин: “Не се дрогирам, не пия, не убивам“(цитирам по памет) - пиша. Комуто пречи - да не чете.
  • Хубав изповеден стих, от центъра на сърцето извира!
  • "каквото нямам, то не струва нищо" Респект!
Предложения
: ??:??