Тя, циганката, гледа на кафе..
с очите ù - във тъмната утайка,
няма бъдеще за туй дете,
само болка е за тази майка.
Няма синьото в деня небе..
в очите ù... сред тъмната утайка,
спомена отвътре го гребе,
то моли се: - Прости ми, майко!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация