Прости ми, татко, за младежките ми грешки,
за мислите и болката, за всичко ми прости.
Не съди за младостта ми с думи тежки.
И ти от тук си минал и много си грешил.
Прости ми, татко, задето често пъти
в съветите ти мъдри аз се усъмних
и обвинявах теб за своите постъпки,
а ти оставаше до мен добър и мил.
Прости ми, татко, за младежките ми грешки.
Ти по-добре я знаеш каква е младостта.
От теб научих се на вяра, обич, честност...
От теб научих го... И днес целувам ти ръка.
© Сияна Георгиева Всички права запазени