6.12.2008 г., 21:00

Прости... Простих...

1.9K 0 9

 

Репликите в скоби - Поетът

Репликите, започващи с "Прости" - Поетесата

Двата големи куплета - ей така, за подсилване на драматизма

 

 

(Студено е, нали знаеш.

И сънища не може да има.)

 

 

Прости ми, че мечтая.

И  спомням си за лятото.

А  е зима...

 

 

(Виж, аз човек съм зает.

Доказвам колко велик съм поет.)

 

 

Прости, че надникнах...

... в душата ти. И прочетох.

Но най-вече, че я обикнах.

 

 

Цинизъм, искреност,

безкрайно повтаряне

и някъде там...

може би малко любов.

Нарцисизъм, неувереност,

гонене, бягане...

пеят в дует,

всепоглъщащ и нов.

 

 

(Минаха години и търпя

развитие, на което свидетел съм сам.)

 

 

Прости, че премълчах

времена и успехи,

за които единствена знам.

 

 

(Зазидано. Нали го чувстваш.

И няма място за нови дуети.)

 

 

Прости, уникален си,

но познавам далеч

по-талантливи поети...

 

Екстаз, агония...

такава контрастна симфония.

Диалози, монолози,

магарешки тръни и червени рози.

Бесни спринтове

и разлагания бавни.

Принцеси и принцове,

премълчани смърти безславни.

 

 

Ролите се разменят.

 

(Прости ми. Аз съм такъв.

Ще продължавам да пиша за себе си.)

 

 

Простих ти. Но беше пръв.

И егото ми на мене за всичко прости.

Ще продължа (да съм по-добра) , но вече с белези.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...