Прости... Простих...
Репликите в скоби - Поетът
Репликите, започващи с "Прости" - Поетесата
Двата големи куплета - ей така, за подсилване на драматизма
(Студено е, нали знаеш.
И сънища не може да има.)
Прости ми, че мечтая.
И спомням си за лятото.
А е зима...
(Виж, аз човек съм зает.
Доказвам колко велик съм поет.)
Прости, че надникнах...
... в душата ти. И прочетох.
Но най-вече, че я обикнах.
Цинизъм, искреност,
безкрайно повтаряне
и някъде там...
може би малко любов.
Нарцисизъм, неувереност,
гонене, бягане...
пеят в дует,
всепоглъщащ и нов.
(Минаха години и търпя
развитие, на което свидетел съм сам.)
Прости, че премълчах
времена и успехи,
за които единствена знам.
(Зазидано. Нали го чувстваш.
И няма място за нови дуети.)
Прости, уникален си,
но познавам далеч
по-талантливи поети...
Екстаз, агония...
такава контрастна симфония.
Диалози, монолози,
магарешки тръни и червени рози.
Бесни спринтове
и разлагания бавни.
Принцеси и принцове,
премълчани смърти безславни.
Ролите се разменят.
(Прости ми. Аз съм такъв.
Ще продължавам да пиша за себе си.)
Простих ти. Но беше пръв.
И егото ми на мене за всичко прости.
Ще продължа (да съм по-добра) , но вече с белези.
© Катя All rights reserved.
