Прости, сърце
Прости, Сърце, аз май, че те износих!
Много дългове със тебе изплатих…
С годините захвърлях в теб емоции,
а ти… Ти си същото – мълчиш.
Дори веднъж за грубите ми грешки
не ме упрекна със раздразнен глас.
Мълчеше все така – „Човешко е!”
и бе до мен във лудата ми страст.
Като другар до мене вярно крачиш,
но днес ще можеш ли да ме спасиш?
Прости, Сърце, ти много значиш,
но научих го… когато те убих!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
