Простих ти всичко досега,
признах ти правото да бъдеш слаб.
А ножа, който ми заби в гърба,
извадих и нарязах с него хляб.
Да можеш да си тръгнеш сит,
така изпращам гостите си аз.
Тръгни! Боли... Мълчи! Простих, върви...
Остана да забравя този фарс...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация