Простих ти всичко досега,
признах ти правото да бъдеш слаб.
А ножа, който ми заби в гърба,
извадих и нарязах с него хляб.
Да можеш да си тръгнеш сит,
така изпращам гостите си аз.
Тръгни! Боли... Мълчи! Простих, върви...
Остана да забравя този фарс...
© Ива ВалМан Всички права запазени