1.09.2007 г., 20:15

Просто...

Поезия

565 0 8

Пламък догаря в нас като агония,
силна болка ни покри със тъмнина!
В ритъм се въртим на мелодия, вродена,
спомняща ни щастие и светлина!

Мрак пълзи във нашата симфония
и храсти жасминови ухаят в красота!
Ставаме мишена от звуци, мирис и терзания,
струи напират от сълзи и топлота!

За нас какво са топлите лъчи на Слънцето!?
Имаме ли общо с хладния плисък на Дъжда!?
За къде сме без порива на Вятъра, тъй ценен!?
Да... ние сме просто бликащи за живот...
Същества...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mariniki (Магдалена Костадинова)

Простичко и мъдро.

2007-09-03T13:10:56+03:00
cvete21 (Цветелина Янкова)

Нека винаги да блика желанието за живот, а пламъкът да не тлее, а да гори! Поздрав за прекрасния стих, мила!

2007-09-03T08:40:45+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Благодаря на всички!!!
Здравче, сигурно с напредване на възрастта се
замисляме по-яко над нещата!(защо не беше по-рано)
Поздрави!!!

2007-09-02T13:43:00+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Така е!

2007-09-02T10:20:14+03:00
Love (Ванина)

Как само ги редиш?!?
Поздрав!

2007-09-02T08:40:17+03:00