Sep 1, 2007, 8:15 PM

Просто...

  Poetry
563 0 8
Пламък догаря в нас като агония,
силна болка ни покри със тъмнина!
В ритъм се въртим на мелодия, вродена,
спомняща ни щастие и светлина!

Мрак пълзи във нашата симфония
и храсти жасминови ухаят в красота!
Ставаме мишена от звуци, мирис и терзания,
струи напират от сълзи и топлота!

За нас какво са топлите лъчи на Слънцето!?
Имаме ли общо с хладния плисък на Дъжда!?
За къде сме без порива на Вятъра, тъй ценен!?
Да... ние сме просто бликащи за живот...
                                                                 Същества...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....