19.05.2022 г., 13:34

Просто аз

686 0 2

Това съм просто аз.
Без маска, фалш или преструвки.
Живея за днес и за утре, за час.
Пътят ми не е лек, нито труден.

Това съм аз, едно сърце.
То страда и се радва, и обича.
И цяло може да е счупено на две.
И без надежда, знае как да търси смисъл.

Това съм аз, една жена.
Не съм светица или пък безгрешна.
Редът и хаосът са на везна.
Не вярвам в правилата, но играя честно.

Това съм аз, една любов.
Болезнена и истинска, мечтана.
Умирам и се раждам цял живот.
Лекувам или се превръщам в рана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...