May 19, 2022, 1:34 PM

Просто аз

  Poetry
683 0 2

Това съм просто аз.
Без маска, фалш или преструвки.
Живея за днес и за утре, за час.
Пътят ми не е лек, нито труден.

Това съм аз, едно сърце.
То страда и се радва, и обича.
И цяло може да е счупено на две.
И без надежда, знае как да търси смисъл.

Това съм аз, една жена.
Не съм светица или пък безгрешна.
Редът и хаосът са на везна.
Не вярвам в правилата, но играя честно.

Това съм аз, една любов.
Болезнена и истинска, мечтана.
Умирам и се раждам цял живот.
Лекувам или се превръщам в рана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бисерка Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...